Откъде да почна, търся те в ноща,
светлина в тунела, дали влак не е това,
познатият въпрос, но отговорът променен,

Вървя и гледам хората,
в очите им чета страха.
Като прашна книга в библиотека,

Залес слънце, а аз на спирката стоя,
чакам мълчаливо влака, но вътрешно крещя.
Болката разяжда ме, черни мисли ме връхлитат,

Търсих я, но така не я открих,
със самотата се сприятелих,
нищо не очаквах и точно това получих.

Ти прошепна ми там във ноща,
вярвай в нея, съществува наситина тя,
казват че живее във цветята....